Конарци за народния учител Неделчо Попов: Почтеност, каквато не може да се разкаже, но осветяваща пътят ни и днес

Читалищни дейци, жители и кметът на Конаре, заедно с кмета на община Гурково Кънчо Папазов и зам.-кметът Марияна Маринова, се поклониха пред паметта на народния учител  Неделчо Попов. „Той е пример за достойнство, почтеност, правдивост,  добродетелност, той е героят за конарци с  просвещението и патриотизма, на които  отдава  живота си“, каза Папазов.

„Неделчо Попов е посветен на свещената мисия  да провокира и събужда в съзнанието им усещането за мястото ни в света  и за смисъла на живота.  Деветата рожба на поп Иван и Ивана, Неделчо, продължава традицията на голямата фамилия, като се развива в собствена посока - по свой избор

завършва Педагогическото училище и става учител. По политически причини остава безработен. Но преди това вече е участвал в трите Балкански войни. Доказателство за

реалистичната визия на войната е неговият Дневник, който се пази в читалищната библиотека“, разказа секретарят на НЧ „Неделчо Попов“ Светлана Узунова.

През 1936 г. Неделчо Попов, следвайки новостите на времето, учредява събрание, на което е избрано ръководство за създаване на читалище. Полага огромни усилия да се изгради ново училище. Не доживява да види сбъднати големите си мечти. Училището става реалност през 1938 година,  а през 1939- се ражда читалището. По това време те обикновено се  наричали - “ Просвета”, “Изгрев”, “ Светлина”,” Пробуда” но благодарните конарци  наричат читалището си „Неделчо Попов”.  

Като „Почтеност, каквато не може да се разкаже, но  осветяваща пътят ни и днес“, определиха животът на Попов конарци.

***

Светлана Узунова, секретар на НЧ “Неделчо Попов - 1939” в с. Конаре:

Точно това е ролята на нас, читалищата - да откриваме, изследваме, съхраняваме и предаваме на утрешните поколения светлината, която наследяваме.  Защото тя, светлината, изглежда си намира човеци, които я отразяват   най-добре и ги изпълва догоре - до върха на косите, до дъното на очите… и води.

Та ако нямаше такива хора, как ще я видят останалите?   Това е Неделчо - живот, посветен на свещената мисия, докосвайки хората,  да провокира и събужда в съзнанието им усещането за мястото ни в света  и за смисъла на живота.  

Деветата рожба на поп Иван и Ивана – Неделчо, продължава традицията на  голямата фамилия, като се развива в собствена посока, по свой избор  завършва Педагогическото училище и става учител. Но нарастването на социалната несправедливост в ония времена, ражда социалистическото  движение. Неделчо е от първите комунисти в региона и по тази причина се  оказва уволнен от правителството на БЗНС.  Но преди това вече е участвал в трите Балкански войни. Доказателство за  реалистичната визия за войната е неговия Дневник - може да докоснете и  разлистите в библиотеката ни.

Та в началото на 20-те години, безработният учител среща Мария. Дъщеря  на първия дипломиран ветеринарен лекар, директор на конезавод. Мария, завършила Софийски университет, е назначена да учителства в гр. Твърдица.  Възпитана в аристократично семейство, любовта на Мария я отвежда в Конаре. Създават прекрасно семейство, построяват си дом за който хората казвали- “ чудесна къща, по би й подхождало да е в Париж”. Имат четири деца,  първородното от тях умира като бебе в съня си. Второто е Ивета, следват я  синовете Георги и Ивайло.

Неделчо - изключително мил, добър и отговорен  баща, когато Ивета е боледувала като малка, четири седмици не се е  отделил от леглото й - безкрайни седмици, през които той отказва цигарите, а в косите му се появяват и първите побелели кичури. Инак е безкрайно весел, обичал е семейните излети в планината, правил е снимки с един от първите фотоапарати, съществуващи тогава.

Аристократичният дух на семейството  привличало много хора от околността - в  къщата се събирали лекари, учители, хора по работа или без, местните търсели Неделчо за съвет, като лекар, учител, адвокат дори... Ежедневието на учителското семейство е  изпълнено с труд, много  труд и усилия всичко около тях да бъде красиво. Този прекрасен дух и висок морал, Неделчо и Мария, предават на децата си и на своите ученици.  

В края на октомври 1936г. в мрачен есенен ден, в класната стая пред очите  на любимите си първокласници, внезапна смърт покосява учителя ... само на  46 години! Болежките от войните.  Започват най- трудните и бедни години на Мария, останала с една учителска заплата и три деца. Отглежда ги в изключителна бедност, премества се да  учителства в Казанлък, а по- късно в София... 

Приживе, през 1936 г. Неделчо Попов, следвайки новостите на времето, учредява събрание, на което е избрано ръководство за създаване на читалище. Полага огромни усилия да се изгради ново училище. Не доживява да види сбъднати големите си мечти: училището става реалност през 1938 година,  а през 1939 - се ражда читалище. По това време читалищата обикновено се  наричали - “ Просвета”, “Изгрев”, “ Светлина”,” Пробуда”, но благодарните конарци  наричат читалището си “ Неделчо Попов”.  

Почтеност, каквато не може да се разкаже, но  осветяваща пътят ни и днес, така може да бъде наречен Неделчо Попов (31 януари 1890г. - 21 октомври 1936г.).

31 януари 2024г.